Поставяне на паркет

Подготовка на пода за паркет

     Най-голямо влияние оказва основата, върху която се поставя дървения под. Тя трябва да е достатъчно твърда, добре нивелирана и гладка.
     Вторият елемент е влагата, чиито коректни стойности ще гарантират един стабилен под. Тя е от особена важност при нови сгради, където цементовите основи все още съхнат, поставени са нови стенни покрития, които отдават влага в прекомерни количества. Ако в такива условия поставите вашия паркет, то със сигурност той ще се надуе и краищата на дървото ще се деформират. След последващото намаляване на влагата, ще се образуват пукнатини.
    Правилото гласи, че за да се получи стабилен и качествен под, то при полагането му влажността на помещението и на дървения материал трябва да е приблизително със стойността на средно годишната ( 55%).
    Височината на пода се определя от вида на избрания паркет – от 6 мм ( при ламиниран) до 33 мм ( при масивен).
    Планиране на височините – различните видове подови покрития изискват различни височини за поставяне. Вземете под внимание това, когато планирате поставяне например на паркет и преход към теракота.
    Предварително се съобразете с последващото монтиране на вратите и преходите.
    

    Аклиматизация на паркета.
    Аклиматизацията е процесът, при който оставяте дървения материал да изравни своята влажност с тази на помещението в което ще бъде поставен. Някой може да попита....Защо да си правим труда? Отговорът е че дървото е като гъба – приема и отдава влага постоянно под влиянието на климатичните условия. Това за съжаление се отразява върху габаритите му, външния вид и стабилност.
    Има няколко варианта при които това може да се избегне:
     - Ако стойностите на влажност в дома ви се приближават до тези, при които е сушен дървения материал при производителя и стойностите, при които е съхраняван при търговеца. Това изключва обаче някои от по-екзотичните видове, поради начина и времето на транспортиране, т.е. един месец на кораб може доста да промени първоначалните характеристики, гарантирани от производителя.
     - Използвайте слоен паркет, който е проектиран да се „справя с лоши условия”
     - Използвайте метода на залепване и качествено лепило
    Ако тези варианти са неизпълними за вас, то аклиматизация е необходима. Но как да я направим?
    В някои магазини може да ви кажат че трябва да оставите дървения материал да престои до 14 дни в помещението, където ще бъде поставен. Но за съжаление това няма да ви реши проблема. Въздухът не може да циркулира измежду пакетите с материал, за да достигне всеки един детайл. Тогава логичното продължение е да разпръснете материала в цялото помещение, за да изложите повърхностите на циркулацията на въздуха. Но колко време да престои? Отговорът е сложна функция между влажността на дървото, влажността на помещението и неговата специфична вентилация. Единствено можем да бъдем сигурни за ефективността на крайния резултат след като използваме влагомер.
    Изводът е че ако имате желание да си закупите влагомер и да отделите известно време и усилия да извършите горепосочените действия, то ще аклиматизирате вашия дървен под. Само внимавайте, защото дървото има склонност да се изкривява необратимо при различна влажност от неговата и липса на тежест върху повърхността му. 

    Методи за поставяне на паркет
    Плаващ метод
    Осъществява се чрез захващане на отделните детайли един за друг чрез „клик”системата или залепване, и поставянето им върху подложка. По този начин могат да се поставят ламинирани и слойни паркети.
    Има следните предимства:

- лесен за изпълнение

- бърз

- ниска цена
    Но има и недостатъци:
- Подът е неакустичен - не неотрализира шума
- Повреда на един детайл в средата на стаята може да доведе до цялостно пренареждане, поради факта че детайлите са закрепени един за друг

    Метод чрез залепване
    Осъществява се чрез залепване на отделните детайли директно върху пода (циментова замазка, керамични плочки, т.н.) посредством специално лепило. По този начин могат да се поставят слойни и масивни паркети.
    Предимства:
- Подът е акустичен - поглъща шума
- Има по-малко промени вследствие на влажност и температура

    Метод чрез коване
    Осъществява се единствено върху дървена основа. Пироните са скрити. По този начин могат да се поставят слойни и масивни паркети.
    Предимства:
- Може да се спести от подготовката на пода, тъй като паркетът може да се постави върху OSB плоскости поставени директно върху цимента
    Недостатъци
-Трудоемък и скъп метод

    Преходни лайсни
    Основното предназначение на преходните лайсни е да се направи плавно съединение на паркетната настилка и останалите настилки в дома. Друга основна функция, която не е за пренебрегване е, че те дават необходимия толеранс на паркета за неговото „разширение” и „свиване”. Ако поставяте паркет в голямо помещение, задължително на няколко места трябва да поставите преходни лайсни, за да избегнете цялостно пренареждане в следствие на деформацията на материала.

    Первази
    Основната им функция е да покриват свободното разстояние между паркета и стената, което се оставя превантивно. На пазара се предлагат множество разновидности според форма и материал ( MDF, дърво, метал). Можете да се съобразите както с цвета на паркета, така и с цвета на стените. 

    Как да почистваме нашия дървен под?
    Ако току що сте похарчили куп пари за красив под, то сега трябва да защитите инвестицията си.
    Започнете с почистване с прахосмукачка, за да отстраните всички следи от прах и малки частици, които действат като шкурка след като попаднат във влажния парцал. Сложете малко от почистващия препарат върху парцала за под ( най-добре хавлиен) но в никакъв случай не го навлажнявайте прекалено много.
    НИКОГА:
- Не използвайте препарат за полиране на мебели, за да почистите своя под. Купете си неутрален препарат за почистване.
- Не оставяйте голямо количество вода да престоява върху паркета
- Не използвайте мръсен парцал, всяка по-твърда частица ще надраска лака
- Не плъзгайте мебелите по пода без предварително да сте поставили нещо отдолу, за да предотвратите надраскване.
- Не ходете с обувки с високи токчета, които оставят отпечатък върху горния слой на лака
    ВИНАГИ:
- Използвайте килимче пред кухненската мивка
- Поставяйте гумени протектори под крачетата на мебелите
- Следете влагата и при необходимост използвайте овлажнител или подходяща вентилация за отстраняването й.

Настилка от ламиниран паркет

Предимствата на ламинатните паркети са, че се полагат бързо и лесно, включително и със собствени сили, без да е необходимо да се плаща прескъпо на майстор.

След полагането му паркетът е готов за експлоатация, без да са необходими завършващи операции, както цикленето при обикновения паркет от малки паркетини;

Ламинатният паркет не се нуждае от лакиране, защото повърхността му е фабрично залята със силно износоустойчив и устойчив на различни видове замърсявания лак;

Ламинатните паркетни подове се поддържат и почистват много по-лесно, отколкото традиционният паркет от масивна дървесина.

Единственият недостатък на ламинатния паркет е, че ако повърхността му се повреди непоправимо, за разлика от паркета от масивни паркетини, той не може да се изцикли, а трябва да се подменя.

Същевременно реномираните производители дават гаранция петнадесет години на паркетите си за жилищни сгради и пет години за обществените, което означава, че при по-грижовна експлоатация ламинатният паркет може да издържи значително по-дълго време.

Това, което може да го повреди, е ходенето с твърди подметки с набит по тях пясък. Нещо, което едва ли бихте допуснали в спалнята или хола на жилището си.

Качествените ламинатни паркети имат специална защита по повърхността на кантовете си, така че в дъските да не се просмучи евентуално проникнала през фугите вода. Подобна защита има и откъм долната част на дъските срещу овлажняването им от избила от пода влага.

На пазара се предлага доста голямо разнообразие от ламинатни паркети с повърхностен слой от дървесен фурнир или от изкуствен материал –меламин.

Типичен размер на дъските: 1290x199мм и дебелина 8мм или повече.

Кантовете на всяка дъска са обработени на нут и перо, при това размерите им са напълно еднакви, така че се съединяват с лекота, без да остават видими пролуки.

Посоката за полагане на дъските зависи от формата на помещението и разположението на вратите и прозорците в него. За предпочитане е дъските да се полагат по посоката, от която пада светлината. Същевременно при дълги и тесни помещения настилката се реди по-лесно, когато дъските се поставят напречно на по-дългата страна. Решението трябва да се съобрази и с остатъка, който ще се изрязва в краищата на дъските.

Паркетната подова настилка е изградена от здраво слепени по цялата дължина на кантовете паркетни дъски, но като цяло е свободно положена върху мокета. За да може да поеме евентуални термични разширения, тя не бива да опира плътно до стените, а помежду им се оставя фуга широка поне 8мм.

Лепилото се нанася на непрекъсната ивица по цялата дължина на нутовете (по-добре и върху перата - от повече глава не боли). Лепилото е достатъчно, когато избие равномерно по цялата дължина на фугата. Дъската се намества и притиска към предната с почукване през подложно трупче. За да се получи качествена настилка, без каквито и да било фуги, слепените дъски трябва силно да се притиснат една към друга, докато лепилото стегне. За целта има различни самоправски или фабрични приспособления, като вторите, естествено, са за предпочитане.

След пристягане на дъските една към друга през фугите неминуемо ще избие лепило, което трябва своевременно да се почисти с влажна и след това със суха кърпа.

Краищата на паркетното покритие откъм отвори за врати или при преход към друг вид подова настилка трябва да бъдат защитени със специални декоративни метални лайсни, каквито се предлагат на пазара в доволно богат асортимент.

Тесни фуги между паркета и плочките около камината, например, може да бъдат запълнени и с подходящо оцветена спрямо цвета на паркета силиконкаучукова паста.

Паркетните дъски се продават опаковани в пакети. За монтирането на паркетната настилка са необходими още: качествено лепило за дърво, прободен ножов трион, чук, приспособления за пристягане на слепените дъски, дървена подложка за предпазване кантовете на дъските при почукване върху тях, дървени клинчета и молив.

Паркетните дъски с меламиново покритие отлично имитират различни видове благородна дървесина.

Първият ред дъски се поставя успореден на стената, като с помощта на мас та р или канап дъските в него се подреждат така, че кантовете да лежат на една права линия. Откъм стената с помощта на клинчета се оставя фуга, широка 9-10 тт. Вместо клинчета между стената и първия ред дъски може да се подложи една цяла паркетна дъска, която след това се маха. Лепилото се полага в непрекъснат, равномерно дебел шев върху горната повърхност на перото на дъските от първия ред. Челните фуги във всеки следващ ред трябва да са разместени спрямо челните фуги в предния ред на разстояние поне 20 ст. За целта първата дъска в реда съответно се отрязва. При дъските от всички следващи редове лепилото се поставя не само върху перата, а в нутовете, за да се получи здраво слепен и непропускащ влага общ блок. Всяка следваща дъска се причуква внимателно, за да прилепне плътно към съседната и дъската от предния ред. Чука се върху дървено трупче с издълбан в него нут, така че да не се поврежда перото на дъската. Вместо трупче може да се използва и отпадъчно парче паркетна дъска. За да се получи разместване на челните фуги, първата дъска в реда трябва да се скъси. По време на рязането лицевата страна лежи отдолу, за да не се нащърби по линията на среза.

На местата, където преминават тръби за отоплителната инсталация, в дъските се прави прорез, като от всяка страна на тръбата се оставя лифт около 5 тт. За целта линията на рязане се очертава върху гърба на дъската. Отличният инструмент за целта отново е прободният трион. След като така изрязаната дъска се постави на мястото и, изрязаното парче се скъсява на дължина, равна на диаметъра на тръбата, и внимателно се залепва на мястото му. След като настилката е готова, се изчаква около денонощие за окончателно втвърдяване на лепилото. Клинчетата откъм стените се махат и остава да се приковат первазните летви. В ъглите летвите се срязват под ъгъл 45°, като това се прави много лесно и точно с показаното на снимката приспособление. Преходът между паркетната настилка и настилката от керамични плочки в коридора, например, се оформя с помощта на декоративна метална лайсна. Тук показаната се състои от две части, като долната се закрепва към пода с помощта на винтове и пластмасови дюбели. Долната част на шината е вече монтирана към пода с винтове. Горният профил се изрязва според касата на вратата (прави се изрез за фалца в рамката) и с натиск се закрепва към долния профил. Предимството на този, съставен от две части профил е, че главите на винтовете не се виждат. На пазара се продават и метални профили с опростена конструкция, при които обаче главите на винтовете остават видими. Където е необходимо, фугата покрай паркетната настилка може да се запълни със силиконкаучукова паста. Отстрани на фугата предварително се залепва защитна лепенка, за да не се зацапат съседните повърхности. За полагане на подови настилки от ламинатни паркети се предлагат различни професионални пристягащи приспособления.

Когато сглобката е силно натоварена и особено на опън, най-подходящата сглобка е гратовата, позната още като „лястовича опашка". Подходящият инструмент за нейното изработване е ръчната електрическа фреза и гратов фрезер.

При рязане с прободен трион или циркуляр ръбовете на изходния срез по посоката на

движение на режещите зъби става повече или по-малко назъбена вследствие разкъсването на дървесните влакна. Ето защо правилото е при рязане с циркулярен трион или прободен трион лицевата страна на детайла да лежи отдолу. Разкъсването на повърхностния пласт може силно да се намали, ако предварително по линията на рязане се направи плитък срез с остър нож или пък върху нея се залепи прозрачна самозалепваща се лепенка.

Полагането на ламинантен паркет може да стане направо върху стария мокет.

Дълго властваща строителна практика в панелното строителство бе върху подовата бетонна плоча да се лепне някакъв мокет и толкова. Бързо, лесно, евтино и далеч от всякакви санитарни норми решение.

Така подовата конструкция няма никаква топлоизолация и никаква звукоизолация. Затова пък се живее задушевно и в комунално съобщество, осигурено от добрата междужилищна чуваемост. Ако задълбаем темата и в посока на статичното електричество, с което всеки стъпващ върху изкуствената настилка се зарежда като електрически кондензатор, но сега темата ни не е за вредата от електросмога, който ни обгръща отвсякъде.

Находчивият обаче може и недостатъците да превърне в предимство. Такъв именно случай е възможността върху стария мокет да се положи модерен ламинатен паркет. Това, от една страна, спестява много труд и мръсотия, свързани с отлепването на мокета, с изстъргването на остатъците от лепилото и закърпването на разкъртената тук-там циментова замазка.

От друга страна, мокетът ще изпълнява ролята на сравнително добра звукоизолираща преграда срещу преминаване на ударния шум, породен от ходене и удари върху твърдата подова настилка. В известна степен така ще се подобри и топлоизолацията на подовата конструкция.

Отгоре на всичко жилището ви ще се сдобие с елегантна и функционална подова настилка. Условието за това е мокетът, макар и износен, да бъде здраво залепен към основата и да не бъде с дълъг косъм. На последното условие нашенските масови производства напълно отговаряха. Друго важно условие е повърхността, върху която е залепен мокетът, да бъде равна. Да се надяваме, че тук поне майсторите не са си оставили ръцете.

Това се проверява с двуметров мастар, като големината на пролуката под него не бива да надхвърля 2мм.

В противен случай може да се наложи подравняване, като в случая е най-удобно да се работи със суха смес за подравняване, която се разстила върху мокета.

В статията по-горе е описано полагането на настилка от ламинатен паркет, което може да стане и направо върху стария мокет. Този вид настилка е оптимален за случая, защото сравнително голямата площ на всяка от дъските позволява по-равномерно разпределение на натоварването и даже на места мокетът леко да поддаде, това няма да се отрази на настилката.